Когато Коледната песен на Дикенс срещне Мементо се получава еклектиката, наречена Collateral Beauty. „В края на деня всички копнеем за любов, пожелаваме си повече време и се страхуваме от смъртта“, рече Уил Смит и заигра в мелодрама, която колкото и да не се справя като филм, има ценна идея за тъгата.
Родител загубил дете; родител, чието дете го мрази; бездетна с неумолимо цъкащ биологичен часовник; родител с прекрасно семейството, но умиращ от неизлечима болест – всички си имаме своите драми и всички сме нещастни посвоему. Но и в скръбта има красота, пък била тя и косвена.
Кастът – звезда до звезда майнольо, но роля никой не направи. И все пак ми хареса. Идеален филм за Коледа, гледан на Трифон Зарезан.
1000 филма за година 