Knights of Cups (2015)

Съдбата на всеки човек е уникална сама по себе си и в същото време толкова еднаква с всички останали. Когато изразните средства на Терънс Малик ми поднесоха този факт в новия му филм, ми стана и тъжно и смешно колко нелепо е да си мислим, че животите ни са неповторими.

Knights of Cups смазва настървението, с което упорстваме, че само собственото ни битие е без аналог, защото рядко се замисляме, че всеки носи нещо от съдбата на другия. Повторяемостта на житейски събития в различните индивиди наричаме съвпадения, за да запазим уникалността си в собствените си очи. Но рано или късно, когато в живота ни влязат случки и събития, които са уж от съдбите на другите, започваме търсене на смисъла – защо сме тук, къде сме, накъде сме се запътили. Едни намират отговори в мистицизма на вярата, други в любовта, трети остават лутащи се до края.

Без много диалози и на пръв поглед с отвлечени фрази и кадри, Малик разказва историята на един произволно избран живот. Пътуването през него е описано просто и едновременно сложно, чрез кинематографични похвати, които рисуват сънища. Починал брат, пропукани семейни отношения, провален брак, безсмислени връзки, любов, неродено дете или родено такова, кариера или отказ от нея, хаос, ново начало, копнеж по нещо, към което губиш апетит, щом го получиш – всичко това е събрано в един човек. Но той е всички човеци, всеки намира в него по нещо от себе си.

Докато търсех историята във филма, която не е поднесена на тепсия, усетих, че ме връхлитат мисли, смазващи собственото ми его. Но те дойдоха само, за да ми напомнят, че животът е учудващо прост. След първичното възприемане и разплитане на историята, която е банална като всяка друга, дойде друг пласт на разбиране – от тези, които ме карат да погледна себе си през различни очи.

За този пласт голяма роля изиграва майсторската камера на Емануел Любецки, дирижирана от Малик, която успя да ме изпрати в почти медитативно състояние. Вероятно това е търсеният ефект, защото човек е по-способен да разгърне мирогледа и да погледне отвъд себе си, когато е в по-дълбоко състояние на съзнанието.

Актьорското присъствие е безспорно силно и звездно, но ненатрапчиво. Дори главният герой, изигран от Крисчън Бейл, трудно мога да нарека главен. Той е просто събирателен образ на човешките съдби, които са пъзел, подреден от отраженията на други животи. Жените във филма – все известни и талантливи актриси, подреждат картинката, като са едновременно и неговата и собствените си съдби. Така всички образи изграждат един живот с общовалидни реалности.

Единственият порок на филма, който съзрях е, че е по-лъскав, отколкото би ми се искало. Холивуд не е непременно лош с лустрото си, но за размислите, през които ме преведе, ми се стори малко неподходящо. От друга страна оправдах лъскавината, защото произволно избраният живот, през който пътувах е на герой, пробил в свят, в който взема всичко, което поиска, но вече не го радва. Това също е част от пъзела на живота, все по-често измерван в пари и суета.

Понеже няма универсална истина, колкото и да ми хареса Knights of Cups, знам, че на голяма част от хората ще се стори претенциозен, неразбран и скучен. Това обаче не е причина да крия, че филмът ще остане в сърцето ми и при всяко следващо гледане ще откривам нови, мои си истини.

Оценка: 6
*(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s