Pride and Prejudice and Zombies (2016)

Изпаднала в трансментално състояние взех, че гледах „Гордост и предразсъдъци и зомбита“. Като широка скроена подходих без предразсъдъците. Толкова тъпа не съм, че от заглавието да не си дам сметка, че не трябва да очаквам класическа екранизация по Джейн Остин, но само ако съм знаела какво следва…мухи месарки за лакмус, зомбита аристократи и истинска любов – жива да не бях.

Първото втрещяване дойде кога Елизабет с гордост обяви, че за никакви обноски и умения в готвенето не сменя обучението си в Шаолин. После набъбва една борба на школи – па китайската ли е по-добра, па японската ли….Няма да навлизам в детайли, щото все пак някой може да реши да го гледа, пък и вероятно всички сме чели книгата, чийто сюжет е следван добре, но не мога да не спомена друг важен акцент – отиват петте сестри на бал, надяват чорапи (от ония с къдрите на бедъра), а над чорапа – кания, в която затъкват нож – на тва бяха отделени поне десет минути, сиреч девойките са подготвени за зомби атаки. Впоследствие става ясно, че наистина са. После на партито госпожа Бенет изтърсва: „Със зомбита или без, всяка жена трябва да се омъжи“, демек теченията във Викторианска Англия, захванати от Остин, която най-вероятно се върти в гроба заради тоя филм, са уловени. Ама като девойките се справят с въртенето на меча, по-добре от това на тигана, женитбата се оказва трудна работа.

Капакът идва, когато полковник Дарси се смила от бой с Лизи и „без да иска“ разпаря корсета й, а тя копчетата на елека му. И настава една еротика…..ама недовършена. Не, филмът не е порно, ама и пародия не е, щото към края се усещат романтични нотки с претенции за сериозност и тру лав. В някакъв момент замирисва и на политика, а зомбитата станаха съвсем излишни, но не съм съвсем на ти с английската история, че да диря кусури. Може пък и да е имало зомбита по онова време, откъде да знам.

Как да е, изгледах го докрай, не задруго, ами защото ми е принцип, но след това два въпроса ми напряха: 1. Кому е нужно да се правят такива филми и ако е толкова важно младежта да знае за Джейн Остин, не е ли по-добре „Гордост и предразсъдъци“ да влезе в учебната програма? 2. Колко да ми е било трансменталното състояние, че да си го причиня? За да не е съвсем без хич, Елизабет е сладурана и почти й повярвах, че плаче за Дарси.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s