Имам проблем с числата от дете. Едва изкласих по математика, а в магазина и до ден-днешен ме лъжат с рестото. Не мога да смятам, а числата ме плашат. Ей така изплашена се почувствах и от този филм. С дебютния си Pi Дарън Аронофски е създал най-големият ми кошмар. Филмът вероятно е със статус на култов, заради важни въпроси, които третира, за мен обаче се нарежда сред хорърите.
Когато един гениален математик се опитва да стигне до божествен низ от числа, който се среща във всичко, би трябвало да е много интересно. Когато тези числа ми смазват мозъка, точно както на главния герой Макс Коен – резултатът е главоболие.
Отчитам качествата на филма, сред които са отличната кинематография и въздействаща електронна музика. Но заснет изцяло в черно-бяло и сюрреалистичен, в комбинация с геометрията и алгебрата, бе сериозно изпитание за сетивата. С две думи – не ми беше лесен за гледане.
По-умни хора от мен, вероятно са били провокирани да правят обширни анализи на филма, защото той със сигурност дава поле за разсъждения как работи Вселената. Аз обаче не бих могла. Има твърде много математика в цялата тази история.
Оценка: 2
*(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)
1000 филма за година 