Assassin’s Creed (2016)

Кратка ще съм. Нямам много за казване, щото са минали само десетина години, откак чакам филм Assassin’s Creed да види бял свят. Освен това, изобщо не съм някакъв фанатичен фен, който от 2007-а насам, след първия си челен сблъсък с Алтаир Ибн Ла Ахад, е извъртял оригиналната и следващите игри сто пъти; е брандирал перманентно някой и друг крайник с разни работи от Ордена; е изследвал всеки квадратен сантиметър от историята с разни адони, спинофи, комикси, книги, късометражки и прочее помощни материали; си купува игрите pre-order; излиза в отпуск и изключва телефона за всеки нов асасин, за да си го извърти първия път без разсейване; сменя конзолите заради тая игра – защото на старите новите не вървят; събира статуетки на убийците с качулки; и съвсем искрено вярва, че „нищо не е вярно, всичко е позволено“. Изобщо не съм от тия 😂.

Майтапът на страна, манията ми по Assassin’s Creed граничи с обсесивно разстройство. Та, които ме знаят избягват темата, за да си спестят лекциите по нея, но това пак не ме спира щедро да ги изнасям. С други думи досадна съм като стане дума за асасин, но сега ми се е паднало. Поводът е ясен – филмът е факт и току-що го изгледах.
Първо малко предистория. Редно е да уточня, че умопомрачението ми, както и на голяма част от хард кор феновете, които познавам, се отнася за ранните заглавия – оригиналната с Алтаир и трилогията Аудиторе в Европа – от общо деветте основни от поредицата.

С навлизането на Assassin’s Creed в американския й период започнаха големи сакатлъци, а върхът им дойде с връщането на качулките на стария континент. Ще кажа само, че след Assassin’s Creed: Unity, която смятам за тотална гавра с феновете и грозна лакомия от страна на Ubisoft, захвърлих джойстика за почти година. Много се обидих, тъй да го кажа. После ми мина де, но новите заглавия вече играя само заради името – нещо като брак, в който двама души продължават да живеят заедно, нищо че любов няма. А любовта пък си е отишла, защото след четвъртата година единият от съпрузите (разбирай Ubisоft) започна да издевателства над другия (разбирай мен) и ми заформи нещо от типа на стокхолмски синдром.

От тия издевателства, като ортодоксален фен на Assassin’s Creed страдах много. Например, когато една сутрин се събудих с излязло ново продължение, но и ново лице на главния герой, защото физическият му прототип и Ubisoft се изпокараха за пари и той отказа да ползват мутрата му. Повярвайте ми, по-гадно е дори от нов Рич Форестър в „Дързост и красота“.

Или пък, когато музиката на 60 пъти нoминирания и награждаван за гейм продукции Джаспър Кид, която е отделен герой, заемащ една трета от играта, бе тихомълком заменена с жалки, имитаторски темички. И най-любимото ми – когато си купих уж нов асасин, а половината от играта се наложи да играя като тамплиер. Понесох и Assassin’s Creed IV: Black Flag с всичките му карибски пирати, Моби Дик-драми, вуду, худу, майски и прочее глупости, имайки чувството, че едничката цел на производителя е да забравя, че играта има нещо общо с асасините. И скучният клонинг на Black Flag – Rogue изтърпях. И софийската подигравка Liberation понесох, чиито разработчици ми е интересно да попитам, колко пари те самите биха платили за нея….

Ениуей, след всички тъпотии които натвориха през годините, върху иначе една гениална идея, самите Ubisoft съм сигурна прозряха, че дори свръх търпеливите фенове са на път да им теглят една майна.

През 2011-а, когато поредният слух за екранизация най-после стана официален, французите договориха разпространението със Sony Entertainment при много екзотични за холивудските ширини условия. Чрез специално създадената си за тая цел филмовата компания – Ubisoft Motion Pictures, гейм студиото си уреди последната дума върху бюджета, сценария, каста и датата на излизане. В същото време Ubisoft не скри намеренията си, че смята да вкара и различна, освен специализираната публика в кино салона, което на техен си език нарече „обединение на феновете“. Тогава си рекох, егати мазалото ще е.

Година по-късно продуцентите от Motion Pictures обявиха, че за производството на филма смятат да си сътрудничат с фабриката за оскари Regency, която пък има вечен договор за разпространение с 21st Century Fox. Така дистрибуцията на още неродения Assassin`s creed се озова при Fox. Причината за рокадата никога не стана известна официално, но зли езици говорят, че Sony са направили опит да хванат юздите, тъй като някой по етажите се е притеснил, че реверансът към феновете ще убие филма. Ubisoft пък предпочели разтурен договор, вместо да се лишат от последната дума и контрола над ключовите творчески елементи във филма.

Убедена съм, че студиото през цялото време е било наясно, колко пристрастени са феновете към първите игри и колко се дразнят на последните, изсмукани от пръсти. Мисля че и точно това стана причина тази година от Ubi да заложат Assassin`s creed на една карта – нова игра няма (т.е. има, ама е спин оф, което не се брои), но пък има филм, който аз лично приех като мълчаливо обещание брандът да се върне в правата вяра и като негласно извинение, затова че в последните години купувах произведената от тях помия.

Иначе докато чакам филма, постоянно се самосвалях на земята, мрънкайки каква боза ще е, най-малкото, защото светът на Assassin’s Creed е изграден върху стотици часове игрово време, разкриващи детайли и връзки, които двучасов филм, няма как да хване. Е то пък се оказа, че имало как.

Основната история е позната и стара като света – банда убийци с качулки (които, няма кво да се лъжем, произлизат от чиста проба ислямски терористи) са във вечна борба с една друга банда, която държи властта и парите и менажира световните събития и политика. Първите са асасини, вторите – тамплиери. Само отбелязвам, че колкото вторите са реално съществуващ орден, за когото са изписани томове, толкова първите, обратно пропорционално, тънат в мъгла и във всичките книги за тайни общества, които си купих заради тях, не откривах повече от страничка-две за митичното братство на хашишините, откъдето идва и думата асасин.

Подисторията, която прави Assassin`s creed интересна, е изтъкана от множество времеви линии, които са възможни чрез технология, позволяваща на съвременен човек да изживее спомените на предците си. Светът на играта се гради на едни нишчици, които свързват минало и настояще, Земя и Космос, древни цивилизации и съвременни хора, основната история и подисторията в много гладка смес, и всичкото това се базира на една ДНК. Във въпросната ДНК е играта, който обединява различните заглавия в една вселена, в която живеем около 90 милиона души. Или поне толкова бяхме при последното преброяване на продажбите от миналата година.

Сега когато филмът вече е факт, си давам сметка, че дали заради ниските ми очаквания или просто щото съм пристрастна, но получих много, ама наистина много повече, отколкото очаквах. Хваната е есенцията и е идеално сглобен от различните елементи в игрите. Не знам това как би се забелязало от някой, който не ги е играл, за мен обаче е висша форма на майсторство.

На всичко отгоре някои неща от гейма, които с години са ме глождили, са доразвити във филма. Така нареченият Анимус – машината, която ровичка в днк-то ти и те връща да изживяваш спомените на пра-пра-пра дядо ти, в играта е обикновена кушетка. Като видях в трейлъра, че е неква мега машина, която подхвърля Фаса, насам-натам, викам си е тия отсега се излагат. Да, ама се оказа толкова логично Анимуса да не е кушетка, че ми идеше сама да се ритна в салона.

Няма да навлизам в сюжетните подробности, но е факт, че в час и четирсе е показано основното за масовата публика и в същото време ми е почесано всичко отвътре с разни неща дето ги виждах като част от играта. Освен това е прекрасно построена основата за поне още два филма.

Когато стана ясно, че Фасбендер ще е асасин имах големи резерви. Колкото и да си падам по момчето, не можах да си представя, точно той да е качулка. Пък и пичът си призна, че никога не е играл Assassin`s creed. Да, ма който може си го може и така си го може, че към края, кога Фасче проумя кредото на Ордена и си го издекламира най-естествено, все едно цял живот е цъкал асасин, наквасих клепка.

Филмът следва темпото на играта – куест, рисърч, екшън. Целият е структуриран по този начин, но все пак е филм и куестовете са сменени с уточнения в настоящата времева линия. Иначе горе-долу е поравно поделен между 1490-а и 2016-а. Клишетата присъщи за този жанр са стопени до нула. Хореографията на бойните сцени е едно към едно прекопирана от игрите, демек – прекрасна. На места даже е по-добра. Като видях как е заснет любимият ми метод за редуциране на тамплиери – еър асасинейшън, малко пикнах от кеф.

Много мило ми стана, че за музиката на филма се е върнал Джаспър Кид. Той така ги умее нещата, че се е случвало само, за да си слушам музикалните му теми понякога да си повъртявам джойстика из ръцете. Във филма не взема чак такъв превес, но е на мястото си.

Олях се. Това никой няма да го изчете до края, даже аз. А исках само да кажа, че много харесах филма и нищо не ми липсваше в него. Но дали, защото всичко си знам за Assassin`s creed или защото наистина е добър, преценката оставям на „нормалните“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s