La La Land (2016)

Има ли някой, който да не си е мислил – ами ако не бях направил така, а иначе и имах друго, вместо това. Помоему няма такъв хомо сапиенс, който да не е превъртал лентата с алтернативата на изборите, които е правил. Следваш мечти, стигаш до тях, не знаеш какво губиш, какво печелиш. Разбираш след години, като погледнеш през призмата на времето. И пак не е … Продължете с четенето на La La Land (2016)

Miracles from Heaven (2016)

Когато Маргарита е най-добрата ти приятелка в продължение на няколко часа, а шоколадов кекс с русенско варено се окаже любимата ти комбинация от храни, неизменно стигаш до топ десет в замунда, където ти предлагат Чудеса от рая. Зачиташ се в резюмето, гледаш драма по действителни събития, сваляш смело и решаваш да гледаш. Превърташ надписите, за да дойде драмата по-бързо, щото искаш да ти стана драматично … Продължете с четенето на Miracles from Heaven (2016)

Don’t Move (2004)

Този филм е по-добрата екранизация, правена по роман на Маргарет Мацантини. Първият, който гледах – „Да дойдеш на света“, харесах, но на места по холивудски сладникав, ми остави резерви. Този също е режисиран от съпруга на Мацантини – Серджо Кастелито и в него отново участва Пенелопе Крус, но е по-хубав. Дъждовен ден, дете с мотопед, пътен инцидент. Историята, която следва, но всъщност предхожда случилото се, … Продължете с четенето на Don’t Move (2004)

Jeux d’enfants- Love Me If You Dare (2003)

Умеят французите да правят филми за любов. Само някой да не се обърка, че Love Me If You Dare е розова любовна история. Защото не е. Вместо това ти плясва един шамар и те праща зад вратата в ъгъла да мислиш. За какво ли?! Първо – може ли толкова да обичаш любовта (не човека, а самата любов), че да си готов да умреш, за да … Продължете с четенето на Jeux d’enfants- Love Me If You Dare (2003)

Petals on the Wind (2014)

Тези дни съм малко настинала и заради хремата и температурата трудно задържам вниманието си върху каквото и да било. Само за да гледам нещо, реших да си причиня продължението на недоразумението „Цветя на тавана“, т.е. тв екранизацията на втория роман от сагата за семейство Долангенгър – „Разпилени от вятъра“. Подхванах филма с убеждението, че няма да изисква много от вниманието ми, а и първата част … Продължете с четенето на Petals on the Wind (2014)

Flowers in the Attic (2014)

Наскоро научих, че книгата „Цветя на тавана“ се е сдобила с телевизионен римейк на екранизацията си от 80-те. Оригиналният филм от 1987 г. съм гледала много отдавна и не помня много от него. Не беше кой знае какво, но в детското ми по онова време съзнание лицето на Лойс Флетчър, в ролята на жестоката баба, се беше запечатало като особено неприятно. Щом научих за новата … Продължете с четенето на Flowers in the Attic (2014)

L’amour dure trois ans (2011)

Като ми кажат френска комедия с романтични нотки обикновено си представям час и половина пълно удовлетворение. С „Любовта трае три години“ се получи точно обратното – час и половина пълна скука. Филмът започна обещаващо с готина музика, симпатични герои и на пръв прочит оригинален сюжет. Едва минали 15-20 минути обаче идеята се загуби в досадните размишления на главния герой, темпото изчезна и настана постоянно поглеждане … Продължете с четенето на L’amour dure trois ans (2011)

Venuto al mondo (2012)

Една италианка завежда сина си в Сараево, където той е роден преди 20 години. Срещата на настояще и минало разплита генезиса на събитията, довели до неговата идване на този свят. Удивителното в този филм, е как след всеки етап от него си казвах: „аааа, значи това било“. В последвалото развитие на сюжета, обаче разбирам, че истината е друга, но само докато не бъде направен поредният … Продължете с четенето на Venuto al mondo (2012)

Before We Go (2014)

Не е от филмите, които бих препоръчала. Посредствена любовна история с финал, който уж е отворен, но дава ясна насока, че в крайна сметка всичко е по холивудски със „заживели щастливо“. В рамките на една нощ непознати мъж и жена преживяват няколко приключения, докато се опитват да наместят нещата с обектите на чувствата си. Съвсем неизненадващо, докато се тръшкат за половинките си – бивши и настоящи, … Продължете с четенето на Before We Go (2014)

Womb (2010)

Утробата е инструмент. Тя не дава идентичност. Няма значение кой те е родил. Същността се определя от това, кой си в настоящия момент. И от това, че си жив – сега. Вместо описание на филм, звучи повече като опорни точки за есе по философия. И с право, защото „Утроба“ къса, мачка на топка и хвърля познатата етика. След като обаче сериозно поразсъждавах по темата, се … Продължете с четенето на Womb (2010)