Collateral Beauty (2016)

Когато Коледната песен на Дикенс срещне Мементо се получава еклектиката, наречена Collateral Beauty. „В края на деня всички копнеем за любов, пожелаваме си повече време и се страхуваме от смъртта“, рече Уил Смит и заигра в мелодрама, която колкото и да не се справя като филм, има ценна идея за тъгата. Родител загубил дете; родител, чието дете го мрази; бездетна с неумолимо цъкащ биологичен часовник; … Продължете с четенето на Collateral Beauty (2016)

La La Land (2016)

Има ли някой, който да не си е мислил – ами ако не бях направил така, а иначе и имах друго, вместо това. Помоему няма такъв хомо сапиенс, който да не е превъртал лентата с алтернативата на изборите, които е правил. Следваш мечти, стигаш до тях, не знаеш какво губиш, какво печелиш. Разбираш след години, като погледнеш през призмата на времето. И пак не е … Продължете с четенето на La La Land (2016)

Miracles from Heaven (2016)

Когато Маргарита е най-добрата ти приятелка в продължение на няколко часа, а шоколадов кекс с русенско варено се окаже любимата ти комбинация от храни, неизменно стигаш до топ десет в замунда, където ти предлагат Чудеса от рая. Зачиташ се в резюмето, гледаш драма по действителни събития, сваляш смело и решаваш да гледаш. Превърташ надписите, за да дойде драмата по-бързо, щото искаш да ти стана драматично … Продължете с четенето на Miracles from Heaven (2016)

Die Fremde (2010)

Тоя филм ми бръкна в някакво много гадно и черно място в душата и ми се прииска да стрелям и да бия. Дали, защото прагът ми на търпимост като усетя, че нещо не е справедливо е под хигиенния минимум или заради малоумната представа за правилно и неправилно, която видях, или пък, щото агресията ражда агресия, не знам. Да живееш мачкайки близките си и ходейки срещу … Продължете с четенето на Die Fremde (2010)

Knights of Cups (2015)

Съдбата на всеки човек е уникална сама по себе си и в същото време толкова еднаква с всички останали. Когато изразните средства на Терънс Малик ми поднесоха този факт в новия му филм, ми стана и тъжно и смешно колко нелепо е да си мислим, че животите ни са неповторими. Knights of Cups смазва настървението, с което упорстваме, че само собственото ни битие е без … Продължете с четенето на Knights of Cups (2015)

The Danish Girl (2015)

Филмът е за първата транссексуална жена Лили Елбе, родена като Ейнар Вегенер, на която е извършена операция за смяна на пола. Tемата за сбърканата сексуалност обаче не ми се стори да е сред основните. Кризата на идентичността ми напомни, не като сюжет и жанр, но като усещане за Womb. Да не знаеш кой си и от това да произлизат парадокси, които само любовта, колкото и … Продължете с четенето на The Danish Girl (2015)

In the Heart of the Sea (2015)

Заради такива филми съм способна да спра да ходя на кино. Изпълнен със звезден актьорски състав, технически grande ефекти, заложил на ставащото ми все по-омразно 3D, но пуст откъм съдържание и похабяващ очеизваден актьорски талант, „В сърцето на морето“ е магнит за пуканкояди. Вероятно трябва да уточня, че ако не го бях гледала в салон, в който се изяде към 80 кила пукан кукуруз, който … Продължете с четенето на In the Heart of the Sea (2015)

Irrational man (2015)

Забелязвам в последните години някаква тенденция сред режисьорите, които харесвам, да презаснемат старите си филми и да ги представят за нови. Та така и с новия филм на Уди Алън. Създателят на един от най-любимите ми кино образци – Match Point, го е взел и му е направил копие, което е нарекъл Irrational Man. Чиста реплика на оригинала, но много по-долу от нивото й. Без … Продължете с четенето на Irrational man (2015)

Ex Machina (2015)

Защо пък машината да е по-лоша от човека се питах доста време, след като изгледах един от най-дъвканите филми през 2015-та. Спор няма, дава поле за размисли. Ако машината има душа, то душата независимо чия е, се стреми към собственото си добруване. А машината, създадена по човешки образ и подобие е нормално да използва всички средства, точно както прави човек, за да го постигне. Много … Продължете с четенето на Ex Machina (2015)

En Chance Til (2014)

Да кажа, че филмът е лош не мога, но не и сред най-добрите, които съм гледала. Не ми влезе под кожата, не предизвика реакции в мен, не го усетих. На пръв поглед е драматичен разказ за паралела между отглеждането на децата, от различните обществени прослойки, който се обръща в уж неочакван край, идващ само, за да покаже, че не всичко е такова каквото изглежда в … Продължете с четенето на En Chance Til (2014)