Swiss Army Man (2016)

by Вежливият Лос
вл  Чувствам силно влечение да напиша два-три-десет реда за това произведение, тъй като същото порази крехката ми дОшевнос’ и успя да ми докара нощни напикавания. Става дума за „Хари Потър и пърдящото зомби“. Начи, ше ви го разкажа.

Отначало имаме един бежанец, който незнайно как е попаднал на безлюден остров и иска да се беси. В далечината съзира труп, изхвърлен от морето. И са, викам си, или ше го яде, или ше го… такова.

Той, отчаяният самоубиец, отиде до трупа, подуши го, повърте го, плесна го по лицето. И кога гледам – Хари Потър умрел. Вай, вай, вай. И докато се вайкам, не знам какво стана, но Хари Потър започна да пърди и да плува из морето, посредством газовете си. После проговори, но, нали, не спря с неудобните моменти.

Аз, лично, не знам какво е било за снимачния екип и за тва момче, дето се снима през цялото време с Хари Потър, ама на мен така да ми пърди некой час и половина, бих го върнал обратно в морето.

После някакво момиче, дето и пред нея се изреза юнашката. И изобщо… как па не се насра?!
Мисля, че филмът има някакъв дълбок душевен замисъл, който е повече душевен, предвид изпуснатата душа на главния герой.

Препоръчвам ви го с паница боб, малко ряпа със зеле и да се потопите в завесата на аромата под юргана.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s