En Chance Til (2014)

Да кажа, че филмът е лош не мога, но не и сред най-добрите, които съм гледала. Не ми влезе под кожата, не предизвика реакции в мен, не го усетих. На пръв поглед е драматичен разказ за паралела между отглеждането на децата, от различните обществени прослойки, който се обръща в уж неочакван край, идващ само, за да покаже, че не всичко е такова каквото изглежда в идеалните скандинавски семейства.

Филмът ми се стори недостоверен и във взаимоотношенията между персонажите и в събитийна постановка. Вметването на темата с раздаването на лично правосъдие в името на справедливостта не само, че ми разводни историята, но и уби основното около, което уж се изградаше филма и подготвяше зрителя за драматичната загуба. Прескачането от жанр в жанр, без преход, също не му прави услуга. От актьорската игра на Джейми Ланистър, демек Николай Костер-Валдау, не съм впечатлена. Много повече харесах Мария Боневи. Поне тя успява убедително да покаже що е то следродилна депресия. Жената наистина успя да ме убеди, че е луда.

В общи линии, започващият като кримка разказ, който се превръща в трилър драма, е средна работа. Даже под средната, ако сравнявам с други скандинавски филми, които съм гледала. Не че съм гледала ужасно много от тях, но се опитвам да попълня тази си дупка и досега почти нямам забележки към тези магьосници – скандинавците.

Оценка: 3
(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s