The Revenant (2015)

Оркестърът свири туш. Кино годината не е ялова. Чудовищен филм. Ди Каприо замъглява камерата на Любецки. Иняриту е гений. Том Харди е луд.

Не знам от коя съставка на филма да започна, защото всичките са от „най“ нагоре. Но нека пръв да е операторът Емануел Любецки. През целия си живот не съм гледала по-реалистично заснет филм. Не става дума само за непрекъснати шотове като в „Бърдмен“ и уникалните умения за боравене с естествената светлина като в „Новият свят“. Говоря за брутален реализъм, какъвто се вижда само на живо и от който не се откъсват очи. В същото време кадри на дива и красива пустош успяват да го разредят, до нужната концентрация, за да се превърне в непостижим зрителен коктейл.

За прословутата сцена с мечката: Преди време, когато прочетох заглавие в роден ежедневник, гласящо „Сайт: Мечка изнасилва два пъти Ди Каприо в нов филм. 20th Century Fox: Мечката е женска“, се смях около едно денонощие. Когато днес видях въпросната сцена, изобщо не ми беше до смях, защото човек с паднало чене трудно може да се смее. Не знам за пола на мечката, но се почуствах така, все едно ноктите й разпориха мен. Има и други не по-малко умопобъркващи сцени, а в две от тях Любецки е хванал дъха и кръвта на Ди Каприо. Отново все едно бях там.

Лесно е да харесваш актьори, които са ти физически симпатични. Ха, се опитайте обаче да харесвате някого, когото органически не понасяте. В това отношение Леонардо Ди Каприо е личният ми феномен. Лицево не го понасям, но като е във филм залепвам за екрана. В ролята на Хю Глас в The Revenant Лео е не за Оскар, ами за два. С герой почти без реплики ме слиса с умението си да изразява емоции с очи. Когато пък проговори дори гласът му е различен, вследствие на няколкото фронтални срещи със смъртта. Личи си, че нечовешки труд е паднал по тази роля и ако и за тези чудеса от храброст не дадат на Лео голия златен мъж с меча, е редно ония чички от Академията да си заврат парвенюшките дипломи дълбоко в гърлото.

Дар слово загубих и с Том Харди. Неузнаваем, със странен акцент и поглед на усойница. Образът на обикновен злодей, готов за пари да продаде и майка си, е далеч надскочен благодарение на Харди. Секси мъжът с големи джуки, от когото тук няма и помен, превръща Джон Фицджералд в зловещо реален, плашещ индивид.

За режисьора Алехандро Гонсалес Иняриту мога да кажа само, щастлива съм, че не ми се наложи да чакам твърде дълго след „Бърдмен“ за следващия му филм. Човекът и този път е постигнал съвършенство, от което още на третата минута сърцето ми почна да бие непривично бързо. Погледът му върху историята започва от точка, която се разгъва до златно сечение на една битка за оцеляване и любов.

Самата история е инспирирана от уж истински събития, но тя въобще не е най-важната в този кинематографичен шедьовър. За снимките чух, че били правени при изключително тежки условия и заради студа половината от хората от снимачния екип изпонапускали. Какво са преживели не знам, но резултатът е шеметен.

Оценка: 6
*(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s