Don’t Move (2004)

Този филм е по-добрата екранизация, правена по роман на Маргарет Мацантини. Първият, който гледах – „Да дойдеш на света“, харесах, но на места по холивудски сладникав, ми остави резерви. Този също е режисиран от съпруга на Мацантини – Серджо Кастелито и в него отново участва Пенелопе Крус, но е по-хубав.

Дъждовен ден, дете с мотопед, пътен инцидент. Историята, която следва, но всъщност предхожда случилото се, е много различна от тривиалното. Серджо Кастелито, който освен режисьор е и в главната роля, се постарава да разбие сърцето на зрителя. Крус е неузнаваема, прекрасна циганка, останалото е равносметка.

Стори ми се много искрен филм. Ненатрапчив, но пък оставящ горчилка. И в същото време оптимистичен, че винаги има за какво да живееш.

Оценка: 5
*(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s