Macbeth (2015)

Напълно съзнавам, че в следващите редове ще звуча като фенбойче, обаче блогът си е мой и ще пиша в него каквото си искам. Чаках Макбет повече от година и чакането си заслужаваше. Много филми гледам – някои от тях добри, други – не, но ако на 100, даже на 200 един е като този, то само заради него киното си струва.

Какво е Макбет – първо е Шекспир. И ако Шекспир е бил задължителен класик в училище, когато бях в седми или осми клас, сега е нещо, което предоставя неподправени емоции. Не се чувствам достойна да го коментирам, нито пък превода на Валери Петров. Мога да кажа само какво преживях, докато гледам Макбет.

Чувството е като да ти седне слон на гърдите, а треперенето под лъжичката не спря повече от час, след като излязох от салона. Режисьорът Джъстин Кърцел официално обявявам за гений. Така е най-редно да се нарича човек, който има едва два пълнометражни филма зад гърба си, с първия от които  -Snowtown,  ме шамароса, а с втория ме накара да настръхвам – от темето до петите през почти през цялото време. Ступорът го имаше и в двата – това вече е почерк.

Всеки кадър от Макбет е достоен за постер, който да разпечаташ и залепиш в хола си. Всеки поглед на Майкъл Фасбендер и Марион Котияр те прекарва през поредица от емоции. Виждаш полудяването, виждаш борбата, виждаш злината, родена от почтеност. През очите им разбирах какво мислят, дори без да говорят. Но те говорят – и то как,  на фона на епична картина. Върху нея староанглийският се лее като мелодия. Отгоре – великият превод на Валери Петров. Кое по-напред – да гледам ли, да слушам ли, да чета ли?! Не ми стигнаха сетивата за този филм. И потънах. Не гледах с очи, уши и разсъдък. Поех Макбет с дишане.

Всяка сцена е като излязла от сън, от който настръхват космите на врата ти (впрочем убедена съм, че тази нощ ще сънувам Макбет). Музиката – влизаща под кожата във всеки един момент, без да накъртва, без да крещи. Всеки детайл е символ – конска грива, пламък в зеница, мътна корона, пурпурен край. Всяка реплика е на мястото си, а където няма реплики, думите на Шекспир са нарисувани с картина. Забавен каданс, забързан каданс, жълто, червено, мъгла, камерата трепери – а после се чудя защо ме е стиснал за гърлото.

За мен това е филмът на година, и не само на годината. Ако бях член на Академията щях да му дам награда за най-добър филм. Не само защото е по Шекспир, не само защото актьорите са много силни, не само защото драматургията е шеметна, но и защото ме смаза, разплака, разтрепери. Убедена съм, че филмът има кусури, нищо не може да е съвършено, аз обаче на първо четене не ги видях. Може би ще ги забележа, когато го гледам пак. А може би – не.

Черешката на тортата в радостта ми след Макбет, е че вече нямам съмнения, че 9-годишното ми чакане някой да се престраши да филмира Assassin’s Creed – играта, с която от години живея, не е било напразно. Същият Карцел ще го направи, със същия почерк и със същите Фасбендер и Котияр. Амин!

Малко ъпдейт: Чух приказки, че съм говорела за филма, като за бленувана „среща с мечтаното момче“, а това не е признак на любов, а на обикновено краткотрайно влюбване.  Има логика и чак се притесних, да не би при второ гледане, филмът да не ми хареса толкова.

И така точно месец по-късно:  Макбет – втори път. Мнението ми същото – най-доброто, което съм гледала тази година и не само. Единствената разлика е, че на второ четене си дадох сметка, че този филм е правен почти без декори и с петима актьори на кръст, а мъгливата Шотландия е отделен герой. И още една подробност – музиката, която и преди и сега ми разля под кожата, тегобите на шекспировите герои, е на малкия брат на Джъстин Кърцел – Джед. На тия цялото им семейство е гениално.

Оценка: 6+

*(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s