Nightcrawler (2014)

Откъм достоверност нямам забележки.  Nightcrawler, който у нас излезе като „Лешояд“, обаче има един сериозен проблем – липсва му фокус. Технологията на „правене“ на новини ми е позната, защото работата на редови репортер десет години ми e плащала сметките. Без бой си признавам, че и аз съм имала случаи, в които да залитна, размивайки границата между новина и сензация. И на мен ми се е случвало да засиля заглавие, и аз съм потривала доволно ръце, когато първа съм хващала „бомбата“, и аз съм се дразнила, когато „забравят“ да ме цитират. В този смисъл „Лешояд“ е много правдив, дори в частта с режисирането на кадрите. Някои фоторепортери, отдаде ли им се възможност,  не се свенят да си наместят участниците в събитийните снимки. Слава Богу го правят с живи хора, или поне не съм виждала да се случва с трупове.

От началото до края обаче не ми стана ясно дали режисьорът и сценарист Дан Гилрой се опитва да внуши, че един репортер прави кофти неща, защото е психопат, изигран блестящо от Джейк Гиленхал или, че новинарството е изцяло опорочено от сензацията. Последното така или иначе е неоспорим факт, защото кръвта продава – затова и винаги е първа в емисията и чело на броя във вестника.

Вместо да покаже кое от двете има предвид, Гилрой ползва недомлъвки. Загатва отколешни проблеми в гилдията (заради които понякога съм изпитвала огромен срам, че съм част от нея), а в същото време страхливо се опитва да ги замаже посредством куку идентичността на главния герои. Все едно не смее да нарече нещата с истинските им имена. Излиза малко „абе, има една такава работа, ама не е баш така“. А всъщност работата си е баш така. Медиите са станали касапница, която превръща репортерите много често в цинична паплач, която дори и да няма патологични отклонения в психиката, пак е способна да завре камерата в лицето на труп. Примери много – всеки, който има телевизор и интернет ги вижда всеки ден. Филмът за съжаление само посяга към разнищване на темата, след което залита в съвсем друга посока.

Иначе притежава качества, за да бъде приемлив. Камерата ми хареса как си играе с Гиленхал и с неговата камера. Ролята му, както казах, е блестяща. Хъсът и безчовечието му на екрана са запомнят. Като цяло филмът става, стига да не се задълбочаваш много над посланието му.

Оценка: 3

*(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s