Flowers in the Attic (2014)

Наскоро научих, че книгата „Цветя на тавана“ се е сдобила с телевизионен римейк на екранизацията си от 80-те. Оригиналният филм от 1987 г. съм гледала много отдавна и не помня много от него. Не беше кой знае какво, но в детското ми по онова време съзнание лицето на Лойс Флетчър, в ролята на жестоката баба, се беше запечатало като особено неприятно.

Щом научих за новата екранизация, първо се заех да припомня книгата, която също съм чела преди има-няма 15 години и съответно бях позабравила. Изгълтах изданието с меки корици за два-три часа и се наместих да гледам новия екранен прочит на творението на В.С. Ендрюс.

„Цветя на тавана“ от 2014-та е една от най-лошите екранизации по книга. Всъщност книгата и цялата поредица за фамилията Долангенгър е далеч от шедьовър и не бих спорила, ако някой я нарече евтино булевардно четиво, но на мен лично ми допадна (преди повече, сега по-малко) заради многото обрати в историята, които са смислено наредени, както и заради способността на героите да се адаптират. Стилът на писане няма да коментирам, не му е тук мястото.

Докато в книгата мотивацията на героите, за да постъпват така или иначе е ясна, във филма, който е плосък, като екран на телевизор, за какъвто всъщност е и създаден, образите и случките също са абсолютно двуизмерни. Няма обяснение за голяма част от нещата, които зрителят вижда. Ако не бях чела книгата бая щях да възклицавам: WТF?

Филмът е зле не само в сравнение с книгата. Режисура, декори, изпълнение – всичко е под хигиенния минимум. Героите въобще не опознах. Злодеите вместо да ги мразя ми бяха – едната смешна и нелепа като карикатура, другата – симпатична старица, за която да ти е жал.

Децата са толкова безлични кукли на конци, че макар да изгледах филма преди няколко часа, вече не се сещам как изглеждаха малките близнаци, които са повече от съществени за историята и около които по-големите им брат и сестра изграждат характерите си. Всъщност физиономиите и на големите деца си спомням със зор.

Хедър Греъм, в ролята на майката, се пули смешно и нито за секунда не успява да накара някой да й повярва, че обича или мрази децата си. Елън Бърстин като злата баба също не е убедителна – нищо, че е Елън Бърстин, която държи Оскар над камината си. Повече злина в себе си има бисквитеното чудовище от улица Сезам.

До някое време филмът върви точно по книгата, но малко преди финала започна свободен прочит, което вече направи нещата нетърпими. От нищото се появиха телена ограда с ток, благоразположен ловец с пушка (добре че вълкът и Снежанка спестиха) и уж инфарктно бягство и възмездие – тип Хензел и Гретел, които съвсем доосраха пейзажа, в този и без това толкова слаб филм.

Оценка: 1

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s