The Grand Budapest Hotel (2014)

Шарен, с бързи и духовити диалози и с изключителна роля на Ралф Файнс, „Гранд хотел Будапеща“ много ми хареса. Цветовете в него са като бонбони, героите – също, но филмът не е кич, макар и да е на границата. Всичко се завърта около един безумно розов, луксозен хотел в измисления град Зубровка в предвоенна Европа. Огромната сграда е кацнала на скалист връх и много прилича на хотела от „Сиянието“ на Стенли Кубрик. Само че, тук освен че ти навява зловещина, всеки път когато фасадата на хотела е кадър, те напушва и на смях.

Ралф Файнс, в ролята на мосю Густав – консиерж на хотела, чиито приключения проследяваме във филма, е толкова добър, че почти прави излишно останалото актьорско присъствие. Типично за филм на Уес Андерсън звездите тук с лопата да ги ринеш. Превъплъщенията на голяма част от тях са сполучливи, но някои са излишни. Излишното обаче е покрито от Файнс.

Самата история, изпъстрена с приключения, е поднесена от няколко разказвачи. Времевите линии също са няколко, но не са объркващи. Освен декорите, костюмите и героите, другото безумно колоритно нещо в този филм са диалозите.Толкова динамични и цветисти, че на моменти чак не успявах да ги следя. В комбинация с бонбонените цветове в кадрите, почти ми се зави свят. Но не по лош начин, а като в първия миг след слизането от карусел.

Оценка: 4

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s