The Zero Theorem (2013)

Като едно добро прасе поглъщам всичко, родено от Тери Гилиъм с квичене от кеф. Ако имах опашка, всеки път сядайки да гледам негов филм, и нея щях да въртя като щастливо куче пред стопанина си. Извън животинските алегории, влюбих се в Гилиъм, ненавършила десет, когато на една Кинопанорама в „Димитър Благоев“ гледах „Приключенията на Барон Мюнхаузен“. Няма да преувелича ако кажа, че този филм изигра важна роля във формирането на вкуса ми за кино и оттогава умирам за шантавия свят на Гилиъм. Затова и лоша дума за него не казвам, че се и дразня ако някой друг го направи пред мен. Но нищо не е вечно и дойде денят, в който за негов филм ще кажа: Не ми хареса.

В „Нулевата теорема“ Гилиъм прекопира сам себе си, но по начин – постен и далеч от интересен. Съзрях елементи от най-любимия ми филм „Бразилия“ и от „12 маймуни“ – все негови творения, набутани в блендер, раздробени и след това неуспешно сглобени в абстрактен пъзел, миришещ на претенциозност.

В теоремата търсим смисъла на живота, чрез математически същности, изчислявани от мегаструктура, която обаче използва човешкия талант и възможности. Един от талантливите оператори на данни е поредният странен типаж, в чиято роля влиза Кристоф Валц, за когото смисълът на живота се свежда до очакване на едно телефонно обаждане, защото само то има силата да му разкрие смисъла на живота. Това също съм сигурна, че съм го гледала в друг филм, но не се сещам в кой.

Външната среда чопли пренаситеното потребителско общество, но използваната символика е твърде очебийна и доста подценяваща феновете на Гилиъм. В същото време целият филм е опоскан от ненужно философстване из диалозите, което допълнително не ми позволи като зрител, да размисля сама, над това което ми се показва. Има много още какво да се анализира във филма – от противоречията в посланията до мешавицата във визията, но не ми се занимава, защото съм твърде разочарована.

Вероятно, раздразнена, че филмът не е това, което исках, прехвърлих негативите и върху иначе талантливия актьорски състав. Кристоф Валц – бездушен. Колкото и да се помъчи, всичко в героя му беше насила. Превъплъщение на Тилда Суинтън, неразличаващо се от това в Snowpiercer, заснет в същата година, в която и „Нулевата теорема“ – отегчително. Суинтън все едно е излязла от едната снимачна площадка, но е забравила да остави кожата на героинята си, преди да влезе в следващите снимки. Мат Деймън, в ролята на безчувствения „зъл капитализъм“, пък е невзрачен.

Оценка: 3

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s