Festen – Dogme #1 (1998)

Гнусни семейни тайни излизат наяве навръх годишнината на патриарха на една фамилия. Обвинения, недоверие и чисто зло, поднесено от хора, за които се предполага, че са най-близките ти и трябва да са опора, ме размазаха с истинността си.

Филмът е шедьовър. Кино в най-чист вид без излишни детайли и ефекти, създаващо преживяване, което трудно излиза от главата. Докато го гледах се чувствах адски неудобно. Все едно аз бях част от празненството, на което действията и персонажите са абсурдни, а в същото време са съвсем реални. Смутена бях от случващото се, не само защото подобно нещо може да е част от семейната история на всяка една фамилия, а заради начина, по който е поднесена – като домашен видеоклип, в който съм надникнала без покана.

Лицемерието на героите също ме смути. Хора, заровили главите си в пясъка приемат като шега страшни признания, а когато вече няма как да ги оборят се отричат от главния виновник и за секунди се обръщат на 180 градуса. За мен лично те са най-лошите. Впрочем не бащата извратеняк, а лицемерната му съпруга, затваряща си очите, но от няма накъде отрекла се от него като Юда, ми бе най-противния образ.

Festen ме остави мълчалива за около час – типично за филмите от Догма направлението, измислено от двамата датски режисьори Ларс Фон Триер и Томас Винтерберг. Именно вторият е създател на Festen, който в Дания излиза със заглавието Dogme #1.

Оценка: 5

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s