Womb (2010)

Утробата е инструмент. Тя не дава идентичност. Няма значение кой те е родил. Същността се определя от това, кой си в настоящия момент. И от това, че си жив – сега.

Вместо описание на филм, звучи повече като опорни точки за есе по философия. И с право, защото „Утроба“ къса, мачка на топка и хвърля познатата етика. След като обаче сериозно поразсъждавах по темата, се оказа, че понятията, родени от филма, ми се виждат повече логични, отколкото гротескни.

Клонирането на хора – вероятно вече осъществимо, но поради един милион парадокси, които би родило – на този етап неприложимо, е една от любимите дъвки на киноидустрията. „Утроба“ е по-различен. Първо защото е минималистичен разказ. Не се отплесва в странични теми и подразкази. Представям си какво щеше да е, ако не беше такъв, при положение, че и така поставя около сто въпроса, които, ако доживеем човешкото клониране да стане факт, ще трябва да получат отговор.

Какво би се случило ако загубиш човека, в когото цял живот си влюбен, за втори път, но вече безвъзвратно? При реална възможност, би ли си причинил да го клонираш и родиш като син. А когато този син порасне и стане същият човек, в когото си влюбен, тогава вече син ли е или мъжът, когото обичаш? Това е само първата партида въпроси.

Втората третира идентичността. Кое ни прави такива, каквито сме? Генетичната памет, възпитанието, средата? Или както казва Ребека, изиграна, струва ми се от най-подходящата актриса, способна да влезе в кожата й – Ева Грийн: „ти си този, който си сега“.

Родителството е друга стръвно захапана тема, която ми даде сто насоки за размисъл. Раждането не те прави майка. Особено пък ако родиш реплика на някого, в когото няма твои гени. Отглеждането те прави майка, но пък ако отглеждаш детето си с едничката мисъл, че той е мъжът когото си обичала, а в същото време го обичаш и защото ти е дете, което си родила – тогава родител ли си? А, за да стане още по-заплетено в едно са събрани всички видове любов – егоистичната, романтичната и майчинската.

Филмът е сериозен шамар към общоприетото и донякъде разбирам защо масовият потребител го е оценил ниско в Imdb. Това, че чупи табута и преминава личните граници вероятно на 90% от зрителите, обаче не го прави лош, напротив – кара те много да се замислиш и да ти остане в главата за дълго време.

Оценка: 6

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s