Crimson Peak (2015)

Отдавна не съм излизала от кино салон с толкова пълно око. Crimson Peak е визуален пир. Детайлите са толкова пипнати и така ми грабнаха вниманието, че не се наложи да следя и без това болезнено предвидимия сценарий. Зрително няма нещо, което да не е на мястото си – абсолютна красота…… и всичко свършва дотам.

Сюжетът и драматургията са толкова праволинейни, че без грам да се напъваш, разбираш как ще свърши всичко още в 15-тата минута, при това с подробностите. В тази криминално-призрачна, любовна история, в която призраците между другото са абсолютно излишни, но поне, изглеждат впечатляващо, няма нищо, което вече да не съм гледала или чела поне няколко пъти.

С риск да прозвуча придирчиво, сценарият щипнал оттук, прекопирал оттам, е обида за интелекта на всеки, който е гледал повече от десетина филма в живота си. Използващ мотиви от „Цветя на тавана“, „Красавицата и звяра“, малко от Мери Шели, и с куестове, по-удачни за компютърна игра с възрастов рейтинг 15 години, вместо за лента на Гийермо дел Торо, Crimson Peak не става за гледане другаде, освен на кино. Не правете грешката с домашна „прожекция“ на компютъра. Така ще пропуснете това заради, което си заслужава – декорите, ефектите, детайлите, костюмите. Предполагам, че в голяма степен ще се загуби и отличният поглед на оператора.

Всъщност, не само заради куестовете филмът ми заприлича на игра. С комбинация от атмосферата на Fable и детайли, взети от най-доброто, според скромното ми мнение, издание на Prince of Persia от 2008 година, което пък изцяло промени франчайза (тези, които си падат по загубата на време с джойстик в ръка, ще ме разберат), въпреки заемките Crimson Peak можеше да е успешно заглавие на геймпазара. Липсата на качествена история, със сигурност няма да го направи такова на филмовия.

Единственият опит, за някаква дълбочина в историята, яхнал все по-често експлоатираната в киното тема за кръвосмешения, се случва непосредствено преди финала.  От него обаче също не произлиза друго, освен клиширани поуки, че в любовта нищо не е табу, а самотата ражда чудовища.

Актьорският състав е подбран много на място, пък макар и героите да ми се пречкаха по екрана, скривайки жестоките гледки на интериора и екстериора. Голяма работа, впрочем се оказа Джесика Частейн, която досега съм недооценявала. Жената е родена да играе психарка със зловещ поглед.

Ако не беше залитнал в призрачната история и поне малко се беше задълбочил над героите и взаимоотношенията им, Crimson Peaк щеше да е много хубав готик трилър. Явно не това е била целта. Понеже смятам, че филмите на Гийермо дел Торо няма как да са без скрит смисъл, за мен лично посланието, което ми прати е ясно: „Всичко в този жанр е вече измислено и единственото, което зрителят може да очаква от него са пищните зрелища, каквито очевидно мога да правя“.

Оценка: 4 ( двойка за съдържанието и отличен за визуалното представяне)

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s