Dark City (1998)

Dark City е революционен за времето, в което се е появил и ако го бях гледала тогава щях да му лепна етикет „култов“. За лош късмет, филмът е останал засенчен от „Матрицата“, която макар и излязла година по-късно обира лаврите и става класика в жанра. Иначе двата филма споделят сходна идея за илюзията, че контролираме живота си.

Историята е повече от увлекателна, декорите са брутални, атмосферата е истински мрачна и само остарелите специални ефекти развалят пълното удоволствие от Dark City. Всъщност лъжа – макар, че филмът е много добър, не само ефектите, а и възприятията ми, се оказаха проблем. Пропускайки филма навремето, съм изтървала и възможността да видя нещо уникално. Днес историята вече не е уникална, защото съм гледала десетки подобни сюжети и ми беше трудно да оценя, колко всъщност оригинален e бил назад в годините. Представям си удоволствието, което щях да изпитам, ако го бях гледала като тийнейджър в края на 90-те. Уви.

Независимо от всичко, филмът ми хареса, макар и да се размина със статут на шедьовър в личната ми класация. Абстрахирайки се от техническата част и твърде експлоатираната (в годините след излизането му) тема, филмът много умело дълбае в същината на въпроси за човешката душа, кое ни прави хора и каква съставна част от личността са спомените.

Оценка: 4

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s