Savage Grace (2007)

С какво е известно повече името Бакеланд – с това, че Лео Бакеланд създава бакелита или с това, че правнукът му Тони е майцеубиец с девиантно поведение, градиращо именно заради тази, която убива. В интерес на истината, преди да гледам Savage Grace изобщо не бях чувала за лудия Тони Бакеланд и още по-лудата му майка Барбара. След изпълненията на Джулиан Мур и Еди Редмейн обаче ще запомня тази брутална семейна история, случила се в годините от 1946 до 1981-ва.

Дори не знам откъде да започна – дали от фурията Джулиан Мур, дали от Еди Редмейн, който приляга на образа си като ръкавица или историята, която е по истински случай, но е толкова шантава, че с право са я сметнали за достойна за филмиране.

Но нека първа да е Джулиан Мур. Струва ми се, че не са много актрисите, които биха се навили да изиграят нещо подобно. Постоянното усещане за липса на любов е превърнало в чудовища не един и двама, но в този случай обсесията (по любовта) минава всички граници, не само общоприетите, но и личните. И Джулиан Мур е точната за тази роля – не само защото е блестяща актриса, а и защото е смела и на екрана й личи. Тя няма сблъсък с персонажа си, колкото и да е противен на зрителя. Напротив прави така, че хем да мразиш образа й, хем да го обичаш. Точно каквато е реакцията на сина й към нея.

Една майка с колоритен характер и разнообразни таланти, красота и изтънченост всъщност е копнеещо за любов същество, което, за да я получи чупи всичко нормално. Когато по някое време бива зарязана (заради приятелката на сина си) от собствения си съпруг – сухар и богат наследник на фамилията Бакеланд , чувството за изоставеност толкова ескалира, че тя започва да спи със същия този син, който пък има хомосексуални наклонности.

Събитията биха могли да се интерпретират с това, че тя се опитва да излекува хомосексуалността му чрез себе си, но тази трактовка не ми допада. Чисто психологически Тони е закърмен (буквално) без граници в отношенията с майка си, между двамата няма нормалното за хората усещане за лично пространство в общуването и това започва далеч преди Тони да дава признаци за влечение към собствения си пол.

Нещата, както казах, ги виждам като липса на любов и шанс да я получиш от собственото си чедо, което всъщност е единствения човек, който би трябвало да те обича безрезервно. Действията й спрямо него дори ми се сториха като тест колко би могъл той да понесе от нея.

Когато обаче всичко е сбъркано неминуема нещата накрая свършват зле. Тони убива майка си, но това дори не успя да ме изненада, защото образът му във времето успя да покаже патологията в психическото му развитие.

Еди Редмейн има достатъчно перверзна мутра и в същото време детинско излъчване, с които ме накара едновременно да ми е анти и да ми е жал за него. По принцип не ми е сред любимите актьори, но тук ми хареса.

Филмът е заснет на епизоди – всеки от тях прави снимка на периодите от живота на семейството. Много силни кадри, внушаващи без думи, какво се случва, чете се между редовете.

Savage Grace не се нареди в класацията ми за задължителни за гледане, но тъй като са ми интересни различните проявления на отклоненията в човешката психика и събитията водещи до тях, ми хареса. Като фенка на Джулиан Мур получих допълнителен бонус.

Оценка: 3

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s