Като в рая (2004)

Да износиш сърцето си, за да създадеш музика, която да разтвори сърцата на другите. Това би могло да е най-краткото описание на номинираната за Оскар през 2005-а шведска продукция „Като в рая“. Филмът обаче заслужава много повече думи заради десетките микросветове на героите си – толкова истински, че спокойно някой от тях може да ми бъде съсед.

Историята – световно известен диригент получава инфаркт, вследствие на което зарязва ангажиментите си и се връща в родното си градче, за да намери спокойствие. Там попада на местния църковен хор и се заема да открие музикалния баланс на всеки един от хористите. С напредването на историята, баланс само в музиката вече не стига и всички герои трябва да го намерят и в живота си. Катализатор става външният човек в малката общност, който освен музика със себе си, носи и необходимост за напускане на личната зона на комфорт на всеки в този филм.

„Като в рая“ следи успоредно всички персонажи, кой от кой по-колоритни. Никой от тях не изглежда лишен от съдържание на екрана. Винаги съм смятала, че наличието на много герои, най-малкото заради ограниченото време, няма как поне отчасти, да не спести някои пластове на характерите. Не съм била права – режисьорът Кай Полак и целия каст на филма ме обориха. Пълнокръвието и беграунда на всички персонажи е в такъв обем, че за всеки от тях все едно гледах отделен филм.

Типично за скандинавското кино, героите са лишени от холивудско лустро. Като всички нормални хора имат бръчки, понякога криви зъби, двойни брадички, излишни килограми, а това ги прави още по-истински. Личните им историите също са директно взети от живота. Една е за маските, които носим и само жесток шамар може да ни откаже от тях. Друга е за страха да се изправиш пред мъчителя си. Трета – стара като света – за нещастната любов. Четвърта – за дълго чаканата обич. И още, и още…..Уникалното е, че всички истории в един момент зазвучават в житейска хармония, която разтваря сърцата, включително и това, което вече е износено.

Скандинавското кино си е отделен жанр, от който съм гледала много малко. Опитът ми със „скандита“, се изчерпва, до няколко филма на Триер, три-четири шведски продукции за деца, култовият (да не се бърка с американския римейк) „Покани ме да вляза“, в който качествата на вампиро-човешките любови, са на светлинни години пред кожно-блестящите мелодрами в „Здрач“ и още 5-6 нашумели през годините копродукции с участие на северните народи. Друго скандинавско май не съм гледала.

Благодарение на едно деликатно побутване реших да започна със запълването на тази дупка. „Като в рая“ успя да ме запали да гледам повече скандинавски филми, а за побутването благодаря на Милена Иршад.

Оценка: 5

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s