The Congress (2013)

Ако Алиса беше гледала „Конгресът“ преди да скочи в заешката дупка, страната на чудесата щеше да й се стори постна като читалищна вечеринка. Филмът, вдъхновен от романа на Станислав Лем „Конгрес по футурология“, използва  сюрреалистични визуални ефекти и анимация, сравними само с преживяванията на съзнанието, провокирани от психеделици. Иначе казано – егати трипа.

Робин Райт, която играе себе си като залязваща актриса, изтърваща последния влак, получава едно последно предложение за договор. Могъща филмова компания иска да я сканира във всичките й разновидности (усмихната, тъжна, плачеща, вцепенена и прочие състояния на духа), за да може да използва аватара й в бъдещи проекти.

Впрочем моментът със сканирането се нарежда сред челните места на класацията ми за най-красиви сцени от филм. Изумителната бивша госпожа Пен стои в средата на сфера, сред мигащи, сканиращи устройства, представляващи цветя от светлина. Дори само заради тази сцена, филмът си струва.

Втората половина на лентата, преминава в анимация, в стила на Миядзаки, и там започва истинският трип. Вече е създадена химическа формула, която позволява интеграция на желани усещания, аватар и заобикаляща среда във всяко едно съзнание. Т. е. всеки може да бъде или да държи около себе си когото и каквото си иска (в това число филмови, музикални звезди и всякакви други извести хора). Ако ти се прииска Майкъл Джексън да ти сервира омари, попаднал си на правилното място. Изобретяването на новата реалност робува на максимата, че „Цялата работа е в усещането“, а с разгръщането на историята излизането от новия свят вече става невъзможно.

Филмът прави саркастичен прочит на поведението на звездите, които се опитват всячески да спрат времето, а за да го направят, са готови да продадат същността си.

По-сериозното послание за мен обаче е за нарастващото потребителско консумиране на звездите и прекаленото вглеждане в екрана, вместо в реалния живот. Темата особено ме развълнува, защото съм от хората, които прекарват голяма чат от времето си в гледане на филми. Е, още не съм загубила връзка с реалността, но човек никога не е застрахован.

Оценка: 5

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s