Събирач на трупове (2015)

Отивайки да гледам българско кино, влязох в салона с очакване да видя филм, с лош звук, предвидим сценарий, театралничене на актьорите, статична камера и дървени диалози. Сигурно на българското кино вече му е писнало да го плюят, но не мога да кажа на черното бяло, макар и да съдя от не повече от 30-40 филма, които съм гледала от сниманите след 90-та година у нас.

„Събирач на трупове“ за моя голяма изненада не успя да оправдае всичките ми очаквания, благодарение на което ми се стори свеж полъх сред морето от претенции на родните кинаджии, че са създатели на шедьоври.

В събирача имаме един шофьор на трупна линейка, страдащ от Едипов комплекс, типична мутреса с еснафски манталитет, падаща си по неприятни мъже и разни второстепенни герои, чиято дълбочина е не по-голяма от тази на плажа на Паша дере (за любителите на плажни емоции край Варна, описанието трябва да е достатъчно, за останалите – там е много плитко).

Още с първите сцени ми стана ясно, че на очакванията за лош звук ще ми бъде отговорено моментално. Началните реплики на Михаил Билалов, дали от дъвчене на думите, мърморене под смешния мустак, с който го бяха накиприли или заради лошото озвучаване, въобще не ги разбрах. Добре, че филмът беше оборудван с английски субтитри, та да разбера какво говори.

Историята – драма с черен хумор, с елементи на нещо като трилър, тръгна читаво, но някъде около първия половин час вече предполагах какво ще се случи. Сиреч, предвидимият сценарий, също се оказа на лице. В същото време кадрите ми се видяха дълги и статични, с някои дребни изключения (сцените в завода бяха чудесни).

Диалозите в по-голямата част от филма, като никога, не бяха кухи. Имаше разбира се и издънки, но като цяло мога да ги определя за сносни. Безумно обаче ме подразни сленгът и диалектното говорене, на които бе решил да заложи сценаристът. Как пък един път не казаха защо, вместо що и хайде карай, вместо аре въри. Стори ми се адски нелепо, защото успоредно четях и английските субтитри, в които поради невъзможност за превод, жаргонът беше избегнат. Е, вЕрвайте ми, диалогът на английски беше дваж по-добър.

Всичко дотук едва ли е изненада за тези, които следят родното кино. Едно нещо обаче спасява този филм и това са водещите актьори. Ако Стоян Радев в Ричард III е бил за десетка, то тука е за дванайска. Човекът игра така, ще кажеш животът му зависи от това. И понеже талантът, във всичките му форми, обикновено ме разплаква, в последната минута на този филм се разревах. Няма как да опиша усещането да гледам Радев, седнал на пейката, повдигайки глава нагоре към колежката си моргаджийка и смеещ се с очи, защото най-после е пораснал и е надмогнал болезнената необходимост от мъртвата си майка и респективно от по-младата й проекция. Кадърът е едва няколко секунди, но буквално прави целия филм. Трябва да се види. Огромни адмирации и за Теодора Духовникова, която също играе блестящо.

Преди малко четох някакво клише, че „Събирач на трупове“ възраждал българското кино. Не знам дали го възражда, но е сигурно, че ми хареса повече от останалите.

Оценка: 4

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s