The Martian (2015)

Кино сезонът за тази есен открих с „Марсианецът“. Зажадняла за космическа одисея и прочела доволен брой ревюта за филма, влязох в киното с очакванията на дете, на което са обещали да го водят на сладкарница. Само че, както казваше една моя учителка по йога, очакването разваля радостта от живота. Филмът се оказа най-дългата реклама на НАСА, в която голяма роля изиграха един найлон и един брезент.

Но да започна с добрите неща. „Марсианецът“ е зрелищен. Червената планета, създадена от Ридли Скот, изглежда изумително, на моменти ми се прииска и аз да газя из марсианските степи. Мат Деймън играе доволно добре и даже, ако филмът беше камерен и гледах само неговите приключения на Марс, историята щеше да ми допадне повече. Но все пак е екранизация по книга (която не съм чела) и вероятно включванията от Земята са част от следването на нейния сюжет.

Друг голям плюс е музиката. Диското, което се лее от екрана, може да изглежда неуместно в пустошта и сред високотехнологичните, космически джаджи, но покрива добре тишината, в която живее зарязаният, самотен астронавт. Между другото парчетата са и директни препратки към успешните кацания на янките на Луната. Понякое време зазвучава и Starman на Дейвид Боуи, която е записана в същата година, когато на естествения спътник на Земята стъпва първият учен геолог. Е, марсианецът е ботаник, но връзката е повече от видима.

Не лоши са и някои закачки във филма. С глас се смях на заигравка с „Властелина на пръстените“, в която Шон Бийн, демек Боромир придобива същите изражение и поза от събранието в двора на Елронд от епоса на Питър Джаксън. Темпото на филма също ми хареса, въпреки че приятел, с когото го гледах, го определи като небалансирано.

Сега лошото. Не съм астрофизик, нито научен работник от НАСА и не разбирам от космически технологии, но найлон, който спира марсианска минусова буря, тиксо, което запушва шлемове и замяна на съществена част от совалка с брезент – ай, стига бе. Много ми дойде и мелодрамата, не ми хареса и изкуствено нагнетеното напрежение, сякаш трябваше да съм много изненадана, че на финала марсианецът ще бъде спасен. Моментите пък където наистина имаше място за вълнение, бяха неглиже. Взрив на спасителна совалка, имаше драматизма на неполучена доставка за обяд, защото на американския данъкоплатец въобще не му пука за няколко милиарда, хвърлени на тоя дето духа. Брандирането с логото на НАСА навсякъде е черешката на тортата.

В навечерието на излизането на „Марсианецът“ по кината, НАСА обяви пред света, че на Марс има вода. Злите езици веднага заговориха, че агенцията е обвързала важното съобщение с премиерата, с цел реклама на филма. Аз обаче нещата ги виждам обратно. Не НАСА прави реклама на „Марсианецът“, а „Марсианецът“ прави реклама на НАСА.

Космическата агенция в последните няколко години страда от сериозно намален бюджет и, освен че има голяма нужда от шумни успехи, е започнала да търси иновативни начини, за да си издейства допълнително финансиране. С „Марсианецът“ на екран, Сенатът може и да й го гласува, знам ли.

Оценка: 3

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s