Кратък филм за любовта (1988)

Доста умувах, какво да напиша за този филм, защото малко ме тресна като с парен чук. От заглавието е видно, че е за любов, ама не от ония истории от Холивуд, където накрая младите все се взимат, след като се харесат, или пък от ония другите на Никълъс Спаркс, в които се леят едни сълзи и едни тетрадки. Друга бира е тоя филм и по-вероятно е да не успея да опиша всичко, което ми предизвика. Ще пробвам, пък ако опитът е несполучлив, не ме винете, гледайте филма.

За „Кратък филм за любовта“ научих от един човек, когото наричат Вежливият Лос. Колко е вежлив не мога да кажа, но човекът има чудесен вкус за кино. Препоръката отлежа няколко месеца, преди да стигна до гледането й, но междувременно разбрах, че е част от поредицата „Декалог“ на Кшищоф Кешловски, която включва десет кратки телевизионни филма, всеки един от тях, базиран на една от десетте Божи заповеди.

Въобще обаче не подозирах, какво ме очаква. Сюжетът – воайор тийнейджър се влюбва в непозната, красива жена, докато в продължение на година я наблюдава с телескоп от стаята си. Жената пък си е чиста проба развратница и приема разни мъже в апартамента си, за да си играят на чичо доктор. Транспонирането на Библията на места е буквално и въпросната блудница се зове Магда.

Завъртат се обаче нещата, става така, че нашето момче успява, след ред перипетии, да спечели вниманието на въпросната Магда, а после следва голямата болка, защото се оказва, че двамата имат различни представи за любовта. На финала точно като Христос, младежът чрез кървящите си китки, успява да измие греховете на тази, която обича, без да иска нищо в замяна.

Всичко това се разгърна плавно, като страници на книга, за да ми даде време докато гледам и да размишлявам, за различните проявления на любовта. Сцените много силни. Една –  в която Гражина Шаполовска стои до стъклена врата и бавно се свлича надолу, подпряна на стената, ме накара да връщам кадъра няколко пъти.

Буквално в последната минута, дойде и парният чук, когато ме връхлетя прозрение, че най-трудната, но и най-хубавата част от любовта е да погледнеш себе си през очите на този, който те обича. Така заобичваш и двамата. Себе си, защото успяваш през чуждите очи да се видиш без грешките и греховете си, а него защото ти го е показал.

Сложно е за обяснение, трябва да се усети, така както аз го усетих в „Кратък филм за любовта“.

Оценка: 6

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s