Nothing Personal (2009)

Много ми хареса идеята за любов към някого, без да знаеш нищо за него. Да се привържеш към човек без беграунд, да опознаеш някого, без да говориш с него. Трудно постижимо е дори във филм, защото рано или късно все искаме да зададем въпроси на отсрещния. Nothing personal (Нищо лично) всъщност е твърде личен филм. Уж стерилен, без излишни думи, но това само привидно. Влиза в душата плавно и се настанява трайно. Точно както и героинята на Лоте Вербег.

Лоте, която досега бях гледала само в „Борджиите“, но дали заради разсейване от пищната продукция или защото остана в сянката на останалите десетки персонажи, не успях да я забележа подобаващо там.  Но жената се оказва с такова екранно присъствие, че в „Нищо лично“ не свалих очи от нея. Шапки долу и за Стивън Риа, който играе така, все едно не играе, а просто са заснели как върши нормалните за живота си неща.

Чудесен филм за любовта, спестяващ ни не само обичайните, а всякакви клишета. Остави ме замислена дали любовта (освен тази към децата ни) може да бъде толкова изчистена от его, предразсъдъци и прочее плява, която я цапа. Всичко в този филм ми напомни за усещането на топъл чай в почивен ноемврийски следобед.

Оценка: 5

(1-тотал щета, 2-за гледане само ако няма друго какво, 3-средна работа, 4-добър, 5-много хубав, 6-не е за пропускане)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s